СИГНАЛ

от Ангел Чавдаров Джамбазки

Господин/ госпожо прокурор,

с настоящия сигнал Ви сезирам за действията и изказванията на господин Мендерес Кунгюн на 29 април 2008г. В изказването му пред Агенция Фокус от 29 април 2008 12:36 господин Конгюн прави няколко изказвания, които представляват сериозни нарушения според действащата нормативана уредба на Република България.

Въз основа на по- горните цитати от изказвания на господин Кунгюн се пораждат сериозни съмнения за неговите действия и намерения, предвид факта, че по своята същност изказаните тези представляват призив за промяна на действащи закони в разрез с разпоредбите на Конституцията на Република България. Съзадава се федерация, която в своите програмни цели обявява, че ще работи единствено и само за изграждане на политическо представителство на турско-мюсюлманското малцинство в страната. Това е в разрез с непосредствените разпоредби на чл. 6, ал. 2 и чл. 11, ал. 4 от Конституцията. Създадено е юридическо лице, поставящо си цели, несъвместими със законите, добрите нрави и обществения морал. Създадената федерация и изказванията на господин Конгюн създават впечатления за насаждане на етническо и религиозно разделение между гражданите на република България. Призивът за обособяване на групи от лица на етническа и религиозна основа противоречи и на поетите от Република България международни ангажименти – по-специално Конвенцията за защита правата на малцинствата и основните свободи, ратифицирана от Р България по предвидения в Конституцията ред / чл. 85, ал. 1, т. 6 от Конституцията на Р България/. Международното право не признава колективни права, а индивидуални, така че предложеното от господин Кунгюн е несъвместимо с нормативните разпоредби по вътрешното и международното право.

Призивът за изграждане на политическо представителство на малцинствата в България противоречи на чл. 2, ал. 1 от Конституцията на Р България. Република България е еднонационална държава, а господин Кунгюн иска да създават обществени групи, отричащи своята гражданска принадлежност и претендиращи да са отделни обособени структури извън българското общество, което де факто е израз на проява на сепаратизъм. Този род изказвания са насочени срещу териториалната цялост на държавата и против установения в Конституцията и законите на република България ред.

Отделен въпрос е фактът, че неправителствени организации прокламират в своите програмни цели да се занимават с политическа дейност, което противоречи на действащия ЗЮЛНЦ и ЗПП. От друга страна, политическите цели, които си поставят, са в нарушение на разпоредбите на ЗПП.

С оглед на изложеното по-горе, моля Окръжна прокуратура – гр. София да извърши необходимите процесуални действия, съгласно действащия НПК и да предприеме проверка на действията и изказванията на господин Кунгюн, както и на свързаните с него Федерация на турско-мюсюлманските сдружения и създалите я неправителствени организации. Имам сериозни подозрения, че извършените от тях правни и фактически дейности представляват престъпления съгласно глава Първа от НК “ Престъпления против Републиката”, както и по чл. 162, чл. 164 и чл. 166 от НК.

Надявам се на Вашата своевременна реакция за предприемане на законоустановените процесуални действия във връзка с изложените по-горе факти.

Прилагам материала от Агенция Фокус, който е непосредствения повод за настоящия сигнал.

30.04.2008г. С уважение: Ангел Джамбазки

КАКВО СЕ СЛУЧВА С БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ

ВМРО - Българско национално движение остро протестира срещу продължаващия полицейския произвол и държавно насилие над хората, които се самоопределят като българи в Македония и открито заявяват своето българско национално чувство пред обществеността в Скопие. Последният случай на тормоз над журналиста с българско самосъзнание Виктор Канзуров ясно показва, че само на сто километра от София, столица на държава-членка на ЕС, българи са тормозени със сталинистки методи само заради своята национална принадлежност.
Тази последователна противобългарска политика на управляващите в Скопие, грубо потъпква всички световни и европейски норми и практики за свобода на националното самоопределение и политическото представителство на националните общности, в случая българската общност в Македония.
Не е необходимо съседна Македония да се превръща във “Втора Либия” за местните българи, за да се предприемат най-сетне адекватни и ефективни мерки от българското правителство.
ВМРО настоява българските власти да заявят ясно, категорично и недвусмислено на управляващите в Скопие, че всички процеси на присъединяване на страната им към европейските и евроатлантическите структури преминават през незабавното прекратяване на тормоза и произвола над българската общност в Македония и осигуряването на всички политически и национални права на тази общност, както и спиране на манипулациите върху българската история.

Напомняме само част от случаите на натиск и насилие и произвол над хора с българско самосъзнание в днешна Македония.

СЛУЧАЯТ „РАДКО”: ЙОВАН СТОЯНОВСКИ И АЛЕКСАНДЪР МАРКОСКИ
- На 24 май 2000 г. в гр. Охрид бе основано гражданското сдружение „Радко“, чиято програма предвиждаше, наред с другите цели, утвърждаване на културните права на българите от Р Македония. На 19 юни 2000 г. то бе регистрирано от Основния съд в Охрид.
- На 27 октомври 2000 г. в присъствието на българския посланик в Р Македония се състоя неговото представяне в гр. Скопие. По време на проявата, организирана в залите на хотел „Холидей ин“, лицата Перо Трайковски, Тоше Траяновски и Борис Нешовски извършват грубо насилие, като хвърлят димни бомби, довеждайки до безредици и прекъсване на мирното гражданско събиране.
- След този сериозен инцидент на накърняване на граждански права изпълнителните и съдебните органи на Р Македония предприемат действия само в една насока: възбужда се наказателно преследване срещу двама български и македонски граждани, Йован Стояновски и Александър Маркоски по обвинение, че били нанесли телесни повреди на Спасе Шуплиновски, дългогодишен журналист в изданията на Югославската народна армия и във в. “Нова Македония”. По заведено срещу тях наказателно дело 1054/02 Основен съд Скопие 1 приема осъдителна присъда и ги осъжда на три месеца затвор. Присъдата е обжалвана, но по-горната съдебна инстанция, Апелативният съд в Скопие, по заведено дело № 172/06 не отменя присъдата, а постановява по-тежко наказание, шест месеца затвор.
- При провеждането на процеса се забелязват известни обстоятелства, които поставят под съмнение обективността на работата на властите в Република Македония. Приведените като доказателства снимки и видеоматериали по никакъв начин не подкрепят тезата, че Йован Стояновски и Александър Маркоски са извършили физическо насилие върху Спасе Шуплиновски. В тази насока са приведени само показанията на самия Шуплиновски. Същевременно към делото не са представени оригинални медицински документи, които да удостоверяват нанесените телесни повреди. Представени са единствено преписи от такива, при което се твърди, че оригиналите били откраднати. В документацията по делото биха могли да се открият и други съществени документални несъвършенства.
- На 6 април 2006 г. група от 38 български народни представители от всички парламентарни групи се обърнаха с писмо към президента и министър-председателя на Република Македония, с което ги призоваха в рамките на тяхните компетенции да съдействуват за справедливото разрешаване на случая.
- Независимо от това и от факта, че подсъдимите обжалват присъдата на по-висока инстанция, двамата граждани са арестувани и въдворени за излежаване на присъдата в затвора. Г-н Йован Стояновски, гражданин на Р България, 67-годишен, живущ в гр. Скопие, има сериозни здравословни проблеми. Арестът му на 13 авгусг и излежаването на присъдата най-вероятно ще доведе до рязко влошаване на неговото здравословно състояние с непредвидими последици.

ВМРО инициира в Народното събрание Писмо до македонските президент и премиер относно случая "Радко", което беше подкрепено от 38 български народни представители
Питане до министъра на външните работи
ВМРО писа на посланиците на страните от ЕС и НАТО

СЛУЧАЯТ МИРОСЛАВ РИЗИНСКИ
Мирослав Ризински е роден в Скопие в българско семейство като винаги е изтъквал своята българска принадлежност. Той е македонски и български гражданин. Като Зам.-председател на ДРУМ на парламентарните избори през 2006 г. той получи 5000 гласа (за един мандат са потребни 10000) – повече, отколкото останалите гласове на ДРУМ общо. През януари 2007 г. бе един от сериозно пострадалите при нападението на организирани привърженици на футболен клуб „Вардар” над участниците в отбелязването на Мара Бунева. Като потърпевш той бе един от основните интервюирани в документалния филм на Би Ти Ви, посветен на случая. Трябва да се отбележи, че същият филм без какъвто и да е видим повод бе излъчен по македонската телевизия А1 през лятото на 2007 г., с което бе дадено началото на кампанията против участниците във филма. През есента на 2007 г. Мирослав Ризински присъстваше като официален гост на годишния конгрес на МПО в САЩ и Канада. На конгреса той е влязъл в остри пререкания с македонския министър Ташкович, като Мирослав го е обвинил в непрозрачност при взимането на решения за избор на чуждестранни инвеститори в Р Македония (посочил е конкретни документи, които носил със себе си).
Малко след завръщането си от конгреса на МПО Мирослав Ризински бе арестуван в обвинение за получаване на подкуп. При ареста има няколко смущаващи обстоятелства.
Подкупът (от 6000 евро) е даден в затворен плик от лице, което е криминално проявено и осъждано като пликът е оставен на масата в заведение. При оставянето на плика криминално проявеното лице веднага излиза и в същото време в празното заведение влизат цивилни лица с насочено към Мирослав Ризински оръжие като го принуждават да вземе въпросния плик и да го отнесе в офиса си. При влизането му в офиса веднага идват униформени полицаи и го арестуват. Трябва да се отбележи, че в македонската преса се съобщава, че Мирослав Ризински е арестуван в заведението, с което се потвърждава участието на полицията в събитията в него. При това положение възниква въпроса защо е било необходимо истинския арест да се извърши в офиса му като парите бъдат отнесени там?
Мирослав е осъден на 3,6 г. лишаване от свобода. Решението в момента се обжалва пред апелационния съд.
Другият подсъдим заедно с Мирослав – Зуди Джелили (бивш кандидат за президент на Р Македония от ДПА) също е осъден на 3,6 г. затвор, но до произнасянето на апелационния съд е пуснат под гаранция от 66000 евро. В същото време на Мирослав Ризински е отказано пускането под гаранция (предложен е семейният апартамент, оценен на 53000 евро) с мотива, че е български гражданин и можел да се укрие. Именно този мотив масово е тиражиран в македонските медии.
В защита на Мирослав Ризински се обяви МПО, като препрати изложение до редица правозащитни организации.
Позицията на българската страна трябва да бъде справедлив процес и липса на двойни стандарти, т.е. до решението на Апелативния съд Мирослав Ризински да бъде пуснат под гаранция, както е постъпено с Зуди Джелили. Наличието на българско гражданство не може да бъде считано като утежняващо обстоятелство.

ВМРО сезира Българското външно министерство за случая с Мирослав Ризински.
Македонските патриотични организации пратиха официални протестни писма да правителството в Скопие и до Европейския парламент.

СЛУЧАЯ ПРЕД ПАМЕТНАТА ПЛОЧА НА МАРА БУНЕВА
На 13 януари 2007 г., в 12 часа в гр. Скопие пред паметната плоча на българската героиня Мара Бунева на р. Вардар станахме свидетели на поредния антибългарски акт в Македония. Групата българи – граждани на Република Македония и Република България, събрали се да отбележат 79 години от гибелта на Мара Бунева бяха нападнати от 25-30 човека, въоръжени с палки, тояги и камъни.
Македонската полиция безучастно наблюдава вандалските изстъпления.

СЛУЧАЯТ ДРАГИ КАРОВ
Македонската полиция във Велес е поискала да бъде образувана процедура за нарушение срещу Драги Каров от Велес, в чийто двор беше поставен бюст на Тодор Александров, съобщават македонските медии. В интервю за Дарик радио Драги Каров заяви, че не е бил информиран официално за подобно искане, но вчера полицията го е търсила в дома му. Според Каров властите в Македония нямат основание да му предявяват обвинение за издигнатият паметник на Тодор Александров, защото той е издигнат в частна собственост- неговия двор. Припомняме, че паметникът на Тодор Александров бе събарян и издиган неколкократно, преди официалното му откриване в неделя.

София, 21 април 2008

Днес сутринта в Скопие е арестуван човекът, който пръв в Македония открито заяви, че днес там живеят хора, които се самоопределят и чувстват българи. Това е журналистът Виктор Канзуров. До момента същият е в неизвестност, роднините му не са информирани къде е отведен, нито защо е арестуван.

ВМРО – Българско национално движение настоява българските власти, в лицето на МВнР да предприемат незабавни постъпки пред официалните македонски власти, за да бъде открит и освободен Виктор Канзуров.

Младежите от ВМРО протестират срещу гръцки фалшификации на българската история и искат реакции от Българското министерство на културата

На 27 март в Националната художествена галерия в София бе открита изложба на гръцкия фотограф Леонид Папазоглу, озаглавена „Животът в района на Кастория (Костур) от първото десетилетие на ХХ в.” Изложбата е груб опит за фалшификация на българската история. Още в самото име се вижда, че е направен опит за подмяна на исторически факти. До 1912 г. градът носи българското име Костур (така е записан и в официалните турски документи от началото на миналия век). Чак след 1913 г., когато градът е окупиран от гръцката армия, гръцките официални власти налагат името Касториа.

Авторите на изложбата - "Музей на фотографията" – Тесалоника (до 1913 г. градът се казва Солун) и Министерството на културата – Р Гърция, се опитват да представят населението в Костурско като гръцко.

Официалните турски статистики за националността на населението в тази каза (окръг) през 1912 г. показват съвсем друго нещо. А именно: от общо 74 070 души - българите са 41 250, гърците 12 035 души, а турците 7 530 души.

Друг момент на преиначаване на историята е представянето на бандитското андартското движение за основен двигател в борбите за освобождение на Македония от турско робство. Фактите сочат обаче друго. Андартското движение започва едва през 1903 г., след Илинденско-Преображенското въстание. Това движение е изцяло насочено против българите в Македония, а самите андартите са покровителствани от официалните турски власти. Девизът на андартите е „Българин да не остане”.

Младежката организация на ВМРО в София в остро протестира срещу наглия опит на гръцката държава да преиначава историческите факти за българския етническия характер на населението в Егейска Македония в началото на ХХ в. Настояваме българските официални власти, в лицето на Министъра на културата, да се намесят и да премахнат тази изложба като обидна фалшификация на българската история.